2011/01/18

Отчаян апел за един котешки живот! Малък Лъки разказва своята историята и нейното продължението...

Аз се казвам Малък Лъки. Животът ми е започнал някъде по столичната улица Иван Вазов, около номер 19. Мама ме е родила в мазето... там беше тъмно, студено и мръсно. Разболях се лошо и очите ми се инфектираха преди да прогледна :(

Братята ми бяха по-големи, здрави и силни. Тичаха на воля и играеха навън. Аз обаче никога не ги видях... само ги чувах. Когато излязох за първи път се изгубих. Мама сигурно ме е търсила, но и нея никога повече не срещнах. Прекарах така може би седмица. Нямах сили да плача. Аз умрирах. Бях живял едва месец на този безсмислен свят, но живота не ми беше ценен, защото ме мъчеше. Тежах 200 гр., бях слаб до безсилие, гладен, мръсен, болен и сляп. Не можех да се изправя и лежах безцелно в тревата, чакайки смъртта от инфекцията, от глад или от някой “доброжелател”.

Тогава дойде едно голямо същество и ме взе. Бях се предал и дори не можах да се изплаша, но... то не ме изяде! Не ме нарани, напротив, даде ми храна и аз за първи път усетих вкуса на месото. Невероятно! Последва първата ми баня, промивка на очите, меко легло и удоволствието да не ме тормозят бълхи. Бях щастлив и за няколко часа живота придоби смисъл. После се стреснах, защото ме пъхнаха в кашон и ме занесоха при някакъв, който ме дупчи с игла. Сега вече знам, че моят голям спасител е човек. Не се страхувам от него и себеподобните му. Тя се казва кака Ваня. А човекът с иглата е моят лекар, който ме избави от инфекцията. Две седмици живях при моята приемна майка и нейните лоши, големи котараци, от които тя ме пазеше. Всеки ден ме водеше на лекар за инжекция и взимах специални хапчета. Инфекцията започна да преминава, натдадох, заякнах, проходих и започнах да мъркам, да играя, да вървя след моята стопанка и да изучавам новия си дом. Научих още как се ползва котешката тоалетна и как се пие вода, когато не я виждаш. Научих се да тичам, да гоня любимата си топка и да плаша с гърбици голямата кофа за боклук.





Кръстиха ме Лъки, понеже съм късметлия, че оцелях :) За съжаление не прогледнах. Загубих изцяло дясното си око, а с лявото не виждах. Всъщност, никога не бях виждал и за това се ориентирах чудесно. Все още имах оток, когато лекартствата и парите на моята нова майка свършиха. Окото ми започна да се подува и тя се изплаши за мен. Намери добри хора - клиника, където да ме лекуват безплатно и ме остави при тях. Бях самотен понеже там се грижиха и за много други болни или бездомни животни. Не знаех дали някой би ме харесал с този мой грозен и празен поглед, но знаех, че моята какичка ме харесва и обича, и че ще се върне за мен когато отокът ми спадне. Един ден тя наистина се върна да ме вземе. Беше ми търсила дом и лечение, дарители, добри хора и беше намерила кой да се погрижи за бъдещето ми. Една добра жена от град Русе изпрати пари за ваксинации и лечение, за да мога да бъда готов за осиновяване. Скоро ще имам паспорт и чип. Ще имам нужда само от някои, който да ме поиска за приятел. Междувременно отново си бях вкъщи за ден-два, играех, скачах и се радвах с моята кака Ваня. На другия ден ме заведоха при нов лекар.



Той ме оперира и премахна ципата, която скриваше по-здравото ми око. Тогава се разбра, че никога няма да виждам. Зрението ми е повредено от инфекцията, но все пак трябваше да се опита. Мен не ме притеснява, понеже чудесно се оправям и без него. Сега за мен се грижат от организацията “Animal Rescue Sofia” и заедно с “Let's Adopt!” ми търсят дом в чужбина :) Ще уча езици! Благодаря на кака Ваня и на всички, които следиха моята история във фейсбук и интернет, съчувстваха ми и ми помагаха, на мен и на моята спасителка. Аз ще живея и ще имам нормално и щастливо бъдеще благодаряние на Вас!
Малък Лъки...

Днес Малък Лъки е щастлив в своето семейство, което го прие и осинови. Котето пътува за Австрия през лятото, за да заживее в новия си дом. Благодаря на всички, които съдействаха за спасяването на този котешки живот и помогнаха за лечението и намирането на подходящ дом.