2012/03/23

ЗАЩО ЧИНЧИЛИТА Е ТОЛКОВА ХАРИЗМАТИЧНА? “Царицата на персийските котки” - така някои специалисти наричат чинчилата, определйки я като най-красивият и величествен представител из между персийките. Обаянието на тези създания се дължи на блестящата сребристо-бяла козина и изумруденозелените очи, очертани ...в черна “очна линия”, които им придават почти неземен вид. Това пленяващо очарование прави тези котки едни от най-търсените като разцвветка при персийските, а и при други породи. Цветът “сребърна чинчила” e е бил селектиран и при екзоти, британски късокосмести, бормила, и други породи късокосмести котки. НА КАКВО СЕ ДЪЛЖИ ТОЗИ РЯДЪК ЦВЯТ? На практика чинчилата е черна котка - албинос. Притежава ген (“I” Inhibitor), който не позволява на косъма да пигментира изцяло. Има тъмна кожа, черни възглавнички на лапите, черна лигавица на устата, очи очертани в черно, керемидено носле с черен контур, а козината е бяла с тъмни връхчета на косъма, което я прави сребриста на пръв поглед. В зависимост от това каква част от дължината на косъма е тъмна, цвета се определя като чиста чинчила (chinchilla shell) - когато едва 1/8 или по-малко от дължината на косъма е тъмна (котката изгледжа почти бяла с леко сребро по гърба). Сребърна чинчила (chinchilla silver) - 1/6 от дължината на косъма е тъмна (сребърните връхчета се забелязват и по маската на лицето и главата, както и по тялото, а по корема и лапите котката е чисто бяла). Силвър затъмнен (silver shaded) - 1/3 от дължината на косъма е тъмна. Почти навсякъде без корема може да се забележат тъмните връхчета на козината. Забелязва се типичното таби райе. Силвър таби (silver tabby) 1/2 или повече от дължината на косъма е тъмна. Котката е с изразени таби ивици и окраска и като цяло изглежда тъмно сребриста в различни нюанси на бяло, сиво, черно и сребристо. В последните два случая котката може да има и сивкаво подкосмие вместо бяло. Само при първите два случая котката може да бъде наречена чинчила. Това означава че тя трябва да е задължително със зелени или синьозелени очи. При другите по-тъмни варианти стандартът позволява и медните очи, но котката преминава към категорията на обикновените персийки. КАК Е ПОЛУЧЕН ЦВЕТА ЧИНЧИЛА? Този цвят бил получен от английски и американски развъдници като кръстоска на сребристи затъмнени и опушени персийки. При първите екземпляри окраската била по-тъмна, със забележимо райе (типинг), което селекцията с времето е елиминирала при чистите чинчили. ЗЛАТНИТЕ ЧИНЧИЛИ Същите цветови гами се повтарят и при котките, носители нa червен и светло-червен (кремав) ген, който се предава от сребърните чинчили. Това са така наречените златни чинчили. При тях подкосъма и неоцветената част на козината не е бяла, а розово-кремава отново с тъмен връх. Златни котенца са се раждали от двама родители сребърни чинчили и дълго във времето са били дискриминирани като отпаден цвят и селекционерите са се опитвали да го изкоренят от генофонда на чинчилите. За щастие през 60-те години на миналия век този цвят е бил признат и е започнала селекция и подбор на изложбени екземпляри. НАСЛЕДСТВЕНОСТ Генът на златната чинчила е по-слаб и се проявява само, когато и двамата родители го носят, дори да не е проявен и те да са сребристи. Наследствеността при двама сребърни носители на златен ген има следните зависимости: 25% от бебетата ще са златни чинчили, 25% ще са сребърни, които предават златния ген и 50% ще са сребърни чинчили, които не носят и не предават златен ген. Ако единият родител е златна чинчила, шансовете за златно бебе са нулеви, ако другият не предава този ген. Но ако го предава, 50% от котенцата ще са златисти. Генът на светлите силвъри е по-слаб от този на пъмните. От светли родители често се раждат по-голяма част затъмнени котенца. ИСТОРИЯ НА ЦВЕТА ЧИНЧИЛА ПРИ КОТКИТЕ? Името “чинчила” произхожда от малък южноамерикански гризач притежаващ подобен ген, при който обаче козината е с напълно противоположна окраска - тъмни косъмчета със светли връхчета. За първи път сребърна чинчила е представена на лондонската изложба през 1888 г. С голям успех бил показан първият еземпляр на chinchilla silver - мъжки Silver Lambkin. В последствие, този цвят е представен официално при участие в подобна изложба през 1894 г. и бил официално отделен в нова секция. ТЕМПЕРАМЕНТ По характер и темперамент чинчилата не отстъпват на останалите представители на персийските котки. Гальовна е, привързана, но по-подвижна и игрива от тях. ФИЗИКА Като цяло чинчилите са малко по-дребни от останалите персийки, заради дългогодишния кълърбрийдинг, при който тези котки не са били смесвани с други персийки. В резултат на същия този брийдинг, стремежът да се постигне екстремалният тип на съвременната персийска котка (с носле между очите) е получил по-различни резултати. Така екстремалните чинчили изглеждат по-симпатични от обикновените персийки, защото при тях се е получил така нареченият в Америка "бейби фейс". Липсват двете бразди от двете страни на носа, характерни за пълния екстремал. Нослето е чипо и по издаден напред. Очите са по-големи от тези на обикновената персийка. Чинчилата е може би котката с най-големите очи в сравнение с други породи и разцветки. Доълнително черният контур допринася за визуалното оголемяване на окото и погледът на истинската чинчила става пленителен, обаятелен, умен и кристалоно чист, на фона на светлата козина.